Лъжата…Тя е като отровна стрела, която се забива в сърцето на човек.
Лъжата…Тя е като отровна стрела, която се забива в сърцето на човек. Може завинаги да остане запомнена като тежко разочарование, което винаги да наранява спокойствието и хармонията на хората.
Но защо тогава лъжем? Защо? Когато ясно разбираме, че заради нас могат да пострадат някои, които не заслужават. Може би се опитваме да представим себе си така, че да се харесаме на околните, или да предпазим самите нас или другите.
Но дали резултатът е винаги този, към който се стремим? Не се ли получава в повечето случаи обратен ефект? Рано или късно истината изплува – закъсняла, но много по-жестока от навременната.
Лъжата изсмуква енергията ни, карайки ни да се съсредоточим върху несъществуващи факти и събития. Затова много често лъжещият в един момент сам приема лъжата си за истина.
Обикновено оправдаваме малките лъжи. Правилно ли е това? Ако малката лъжа е незначителна и безобидна за лъжещия, дали е такава тя и за излъгания?
В днешно време в повечето чужди думи, жестове или усмивки се вижда само една размазана картина, чиито ясни линии изписват думата ,,лъжа” . Но аз вярвам и ще продължа да се надявам, че все още има хора, които са искрени и не лицемерни. Зная, че те не са много, но истината е, че на тях се крепи по-добрата и по-светла страна на света.
Аз имам една максима,която за мен е желязна:всяка лъжа има опашка и винаги ще я настъпиш,независимо кога,къде и как!Колкото и да ти е дълга памета и самоувереността идва миг в който щраква капана.