Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно – докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй – онуй…. Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят…. Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.

Девойката:
– Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
– За каква кола?
Девойката:
– За мойта!
Продавача:
– ?!!!!!

Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго…

Продавачът:
– Марка?
Девойката:
– ??!!!!!
Продавачът:
– Как се казва?!
Девойката:
– Фолксваген!
Продавачът:
– Модел?
Девойката:
– ???!!!!
Продавачът:
– Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
– А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) – “Роло”!!
Продавачът:
– ??!!!!
Опашката:
– ???!!!
Девойката:
– !!!!!!!!!!!!!!!!!

Продавачът и опашката се замислят какво е това “роло”.
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
– ПОЛО!!!!

Девойката:
– ?????????????
Продавачът:
– Уффффффффф!!
Опашката:
– Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
– Година?
Девойката:
– 1978!
Продавачът:
– ???!!!
Опашката:
– ???!!!!

Всички са в шок, такава антика, а още се движи….
Продавачът нерешително прелиства каталога… Изведнъж някой от опашката…
Хахахаха, хихихихи!!! (сподавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане…

Девойката (към опашката):
-????!!!!

Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:

– Година на производство на колата?!
Девойката:
– 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
– Обем?

Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
– На кое?

Опашката:
– ?!?!?!!?

Някой от опашката, на пода на магазина:
– НА БАГАЖНИКА, ХАХА – ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!

Опашката:
– ХА-ХА-ХА!!!

Девойката (много смутена):
– Не знам…

Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
– Дайте документите.

Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):

– Документите на КОЛАТА!!

Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.

Продавача:
– Имаме Lucas.
Девойката:
– Това какво е – модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
– Не – това е марка!
Девойката:
– ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)… А други имате ли?
Продавачът:
– Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
– А задни?
Продавачът:
– Имаме и задни.
Девойката:
– Какви?
Продавачът:
– Същите.

Девойката (след дълъг размисъл):
– Не искам!
Продавачът:
– Какво не искате?

Девойката почервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък):
– НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
– !!!!!???
Продавачът:
– ?!?!?!?!?!?!?…. (пауза) – хм.. !! .. следващия!!