Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:

– Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро.

Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба.

– Добро утро, мадам, аз бих искал да…

– Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова.

– Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета.

– Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте.

След минута госпожата попитала, изчервявайки се:

– Ъмм, откъде ще започнем?

– Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме.

– Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо.

– Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата.

– Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова.

– Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована.

– Зная това. – тъжно отвърнала госпожата.

– Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета.

– Ето това го направих в рейс на градския транспорт.

– Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка.

– А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът.

– Било е трудно?

– Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха.

– Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.

– Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!

Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала:

– Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!?

– Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа.

– Триножник!?

– Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!


Статията е прочетена 18 пъти.

=========